Това сме ние, учениците!
Ето ни на прага на училището – обикновената, типична сграда – нашият втори дом. Дом, за който ще си спомняме с умиление и носталгия в бъдеще.
Отсреща стоите вие – нашите учители.
Какво ще знае съвременният млад човек , ако няма кой да го поведе в дълбините на науките, ако няма кой да го запали, да го събуди, да му отвори очите. Нали казват: „Учителят прави училището”.
А училището развива у нас чувства – чувство за изтичащото време, за ценностите на духа, за относителната свобода, за борбата. Без сами да си даваме сметка, без сами да усетим, училището взима участие в нашето формиране като хора– хора, вдъхновени и изпълнени със сили, с радост , с устрем.
Благодаря ти, мое любимо училище, за щастието да се уча тук!
Благодаря ти за това, че ме водиш по трудните и смели пътища в големия живот.
Мога само да ти обещая, че като завърша, ще оправдая твоето доверие. Всчико, което узная, всичко,
което науча, ше понеса в своето бъдеще!
Ти, мое училище, ме учиш да не оставам на място, да вървя напред, да не чакам подтик във всичко, да проявявам инициативност и смелост.
Това си ти, мое, мило училище! Това си ти, моя, малка прекрасна вселена.