Искат децата им да споделят с тях това, което ги безпокои и тревожи, но не винаги се получава.

Изграждането на доверие между деца и родители е постоянен процес, който има своите специфики спрямо възрастта на съкровищата ни.

Един от най-чувствителните моменти е, когато се тревожите, защото се съмнявате, че има някакъв проблем – онлайн или офлайн, но детето има задръжки и нищо не споделя. Какво да правите?

  Добре е да започнете със загриженост и само да отбележите, че ви изглежда унил/а от известно време и се чудите какво се случва. Недейте да го/я притискате да говори, просто обяснете своите притеснения кратко с емоционални думи. Например, кажете на детето, как никой не може да е постоянно позитивен и усмихнат, но вие наблюдавате неговата унилост и мрачност вече доста дълго време и се безпокоите.

 Ако се съмнявате, че има някой, който го тормози, можете да кажете, че понякога и на вас в работата ви е трудно, но има различни начини това да се предотврати.

 Важно е да акцентирате, че никой няма право да тормози друг човек и всеки има право на защита. Това е добър подход да отворите темата за насилието и тормоза, от тук остава да дадете време и възможност детето да сподели.

 Ако той или тя споделят за нещо, отнесете се достатъчно сериозно, както бихте реагирали, ако някой приятел или близък сподели с вас сериозен проблем. Имайте предвид, че дори първоначално проблемът на детето да ви изглежда незначителен, всъщност може да се окаже болезнен и сериозен.

 Помнете, че вашето отношение към емоционалните преживявания на детето ви са ключови за изграждането на самоувереността му. Коментари от типа на: „Еее, това е само една игра“, „Нищо няма, я се стегни“ или „Спокойно и това ще мине“ често могат да се възприемат като обезценяващи, т.е. вашите послания може да прозвучат така: „Твоите преживявания нямат значение“.

Разбира се, вие няма как веднага да изтриете всяка следа от страданието и тъгата на вашето дете, но възможността да има във ваше лице човек, с който да говори, е изключително ценна за него. Ето какво бихте могли да кажете, спрямо ситуацията: „Гордея се, че имаше смелостта да ми споделиш, знам, че се изисква доста смелост, за да го направиш.“ ; „Какво мислиш, че бихме могли да направим в тази ситуация?“; „Доколкото знам, в тези случаи е добре да се обадиш на Националната консултативна линия за онлайн безопасност, може би те знаят как да ни помогнат.“

Акцентирайте на възможността детето само да намери решението, макар и с ваша помощ. Така се развива неговият капацитет за търсене на решения и увереността в собствените му умения.